"И когато се изправи, Исус й рече: Жено, къде са тези, (които те обвиняваха)? Никой ли не те осъди? И тя отговори: Никой Господи. Исус рече: Нито Аз те осъждам; иди си, отсега не съгрешавай вече." Йоан 8:10-11 В евангелието на Йоан гл. 8 от 1 до 11 стих, четем за невероятната среща на Исус с жената обвинена в прелюбодейство от религиозните лидери на Израел - фарисеите. Невероятна, понеже Исус не само спаси живота й от ръцете на религиозните зелоти, но и поради безценните уроци, които научаваме чрез нея. Какво означава да съдиш?Съденето е една от най-погрешно разбраните концепции в църквата днес. В пасажа от Йоан думата, която е използвана за съдене е гръцката дума "катакрино", с буквално значение: "да отсъдиш срещу; да отсъдиш, че заслужава наказание". Ясно е, че точно това имаха впредвид фарисеите, държащи камъни в ръце, готови да убият заловената жена. Това ли обаче имат впредвид толкова много християни и християнски лидери днес, когато ни казват: "Не ме съди"? Представата на религиозните лидериТолкова много пъти от Христови времена до сега християните са обвинявани от невярващите, че ги съдят и заклеймяват за техните грехове. Не малко са примерите от средните векове, когато грешници са били изгаряни на клада от религиозните водачи на деня. За съжаление институционалната църква през вековете си е създала лошата репутация на съдник и заклеймител на всяка проява на грях и така е отблъснала самите хора, за които Христос проля кръвта си на кръста. От къде идва това отблъскващо осъждение? Най-вече от себеправедността на личности, които не желаят да признаят своята човешка слабост и уязвимост, но са избрали да се закоравят в собствената си предства на праведност и непогрешимост. В случката от евангелието на Йоан Исус бързо успя да се справи с тях, като ги призова, който от тях е безгрешен първи да хвърли камък. Представата на светския хуманизъмХуманизмът е философско учение водещо началото си от зората на Френската революция, което издига човекът, като краен морален авторитет за всичко. Изключвайки Бог и Неговия морален закон, хуманистите заявяват, че няма абсолютни морални ценности, както и абсолютна представа за добро и зло. Всичко се основава на субективната преценка на отделната личност. Оттук това, което е добро за теб, за мен може и да не е, и следователно няма такова нещо като грях, понеже няма Бог и лична отговорност пред абсолютен морален закон. Човекът и неговата преценка е мерилото за всичко. Представите на светския хуманизъм бавно и методично навлизат в църквата в Западна Европа. Няма да сбъркаме ако кажем, че колкото е вярно, че времето в Мюнхен и Виена обикновено идва и при нас след 3-4 дни, толкова е вярно, че църквата в България все повече ще открива в светския хуманизъм един от своите основни врагове. През очите на светския хуманист отговорът на Исус към жената, че не я осъжда е брилянтен пример за зачитане на правото и да живее, както си поиска, да има собствена представа за добро и зло, и за това кое е грях и, кое не е. "Всъщност поведението и съвсем не е грешно", би казал той. " Реакцията на Исус е правилна понеже никой не трябва да я съди за това." Хуманистът съвсем съзнателно би пропуснал последното, което и каза Исус : " Иди си и не съгрешавай вече". При все, че не я осъди, Исус нарече поведението и грях и много ясно и каза да промени своя начин на живот. В Новия международен превод на Библията ( NIV) се казва: "Иди си сега и остави твоя живот на грях". Исус не осъди, но нарече греха - грях. Светският хуманизъм няма да осъди, но няма и да нарече греха с истинското му име, и така ще му даде свободен ход в църквата! " Не ме съди" - лозунгът на светския хуманизъм в църквата"Вярно ли е, че си пребил жена си вчера?". " Пасторе ти ме съдиш." " Пасторе бих искал да те попитам, защо ожени и благослови онази двойка, които спяха заедно преди брака и никога не ги предизвика да поемат отговорност за това?" " Брат, словото казва, че не трябва да съдиш. Всички ние бъркаме на моменти!" " Пасторе усетих, че ме съдиш, когато ми съобщи, че повече не мога да бъда разпоредител, заради моето арогантно отношение." Да съдиш или да изобличиш за грях В Библията ясно е казано да не съдим ( Мат. 7:1-2, Римл.2:1, Яков 4:11-12). Сам Исус каза, че не е дошъл да осъди света, но да го спаси. ( Йоан 3:17) Но същият Исус каза в Йоан 7: 7, че светът го мрази понеже, заявява, че делата му са зли. Същият Исус, който не съди е същият, който изобличава греха в нас и в другите около нас. В Писанията има ясно разграничение между съдене и изобличение за грях. Ние не сме призвани да съдим, но да изобличаваме греха. Когато обаче идеите на светския хуманизъм се настанят в дадена църква, изглежда сякаш няма какво да бъде изобличено. Просто, защото хората не вярват в съществуването на греха. Тогава, има грешки, пропуски, пристъпи на психическа нестабилност, естествена неспособност за самоконтрол, вторични ефекти от депресии и психични растройства, човешки слабости и леки увлечения. Всичко друго, но не и грях. Исус не осъди жената хваната в прелюбодейство, но и каза да не съгрешава повече. Господ Исус Христос няма нищо общо с религиозните лидери, които сипят осъждение навсякъде около себе си. Просто той не е религиозна личност. Той не е и светски хуманист, понеже не пострада заради "проявлението на индивидуалността" или грешките ни, а беше бит заради нашия грях! Точно затова, има правото да го изобличава чрез Святия Дух ( Йоан 16:8-11) и е призовал Неговото тяло - Църквата да прави същото. (Еф. 5:11). Дали ще бъдем сварени бавно и методично в казана на светския хуманизъм или ще държим здраво словото на истината ( 2 Тим.2:15) е избор, който само ние лично можем да направим.
"Както казва Писанието, реки от жива вода ще бликнат от сърцето на този, който вярва в мен. Той говореше за Духа, който щяха да получат тези, които вярваха в него. Духът още не беше даден, защото Исус още не беше издигнат в слава." Йоан 7:38-39 Сам Исус каза, че реки от жива вода ще бликнат от нас. Колко много от нас обаче очакват реките да бликнат от всякъде другаде, но не и от нас самите! Колко християни очакват реките да бликнат от променени обстоятелства в работата, от връзки с важни за тях хора, от техните шефове, приятели, пастори и църкви, чрез които неща в личния им живот да се подредят? Със сигурност Бог може да използва всеки един от тези канали в нашия живот, но колко повече той иска да имаме увереност в това, което сам той, чрез Святия Дух е положил в самите нас! Истината е, че често невярващите в Христос, вярват повече в това слово от вярващите. Те са изпълнени с повече увереност в това, което ще излезе от тях самите! Докато, често вярващите не са така сигурни макар и да са получили такива скъпоценни и големи обещания. Твоите реки на жива вода не идват от късмета, държавата, благоволението на шефа, пастора или някой друг. Те идват от това, което сам Бог е положил в теб. Време е да го повярваме и да поставим нашето очакване, там където сам Бог е положил снабдяване за нас. Живите води ще бликнат от теб чрез силата на Святия Дух, понеже сам Бог ги е положил там. Живи води от таланти, способности, мърдрост, смелост и увереност, инициативност и творчество, обич и състрадателност, омраза към греха и неправдата, копнеж за свобода....
Неуважаеми агенти,
Вашето разкриване ми помогна да си обясня много неща от новата история на евангелските църкви след 1989г. Помогна ми да си обясня защо в голяма степен евангелската църква в България е в настоящето си състояние. Помогна ми да си обясня голяма част от личните драми, през които е трябвало да мина през първите години на християнския си живот.
В личен план
Повярвах в Исус през април 1991г. на 16 годишна възраст. Преживях любовта и прошката на Христос, които ме промениха завинаги. Присъединих се към евангелска протестантска църква скоро след това. През 1993г. църквата, от която бях част "Истина от Сион" (впоследствие "Слово на Живот") попадна под ударите на добре организирана медийна кампания дирижирана от ДС, цeляща да я унищожи, очерни като секта и нелегитимна евангелска общност. В голямата си част ударите бяха насочени към нея и църква "Емануил" в Пловдив.
Вследствие на медийната пропаганда родителите ми, заедно с родителите на други млади хора, организираха "Родителски комитет" срещу църквата, с цел да защитят децата си от "опасните секти". По време на пресконференция, на която участваха представители на Родителския комитет, на която присъстваше и майка ми, представителят на Евангелския петдесятен съюз - Виктор Вирчев (агент Николай) категорично се разграничи от "Слово на Живот", представяйки я като нелегитимна евангелско-протестантска църковна общност. Освен него, с действие или без действие, същото сториха и другите основни лидери на деноминации.
Не е мястото да влизам в подробности относно семействата на толкова много млади хора, които станаха жертви на психическия и медиен тормоз на ДС кампанията анти-секти.
Замислям се обаче, какъв би бил сценария ако основните лидери на деноминации бяха застанали в единство за своите братя и сестри от "Слово на Живот", "Емануил" и други засегнати евангелски църкви?
Дали пропагандната машина на ДС би имала същия успех и би нанесла такива поражения на евангелско-протестантската общност в България? Надали!
Би ли било възможно това, при положение, че най-влиятелните тогава лидери на протестантски деноминации са били агенти на същата Държавна сигурност, организирала кампанията анти-секти?! За всички е ясно, чии служители са били те, и какво обяснява тяхното бездействие!
Въпросът е къде е тяхното поемане на отговорност и дали църквата в България ще им я потърси?
"Кучетата лаят, а керванът си върви". Дали и този път?!
"Кучетата лаят, а керванът си върви" и "Всяко чудо за три дни". Ако това е позицията на църквата в България то тогава ние наистина нямаме основание да очакваме Божието благословение и благоволение върху нас като църква и като нация.
Наскоро в Германия бе избран за президент Йоаким Гаук, бивш лутерански пастор, който, докато заема поста Федерален комисионер за архивите на ЩАЗИ (източно-германската Държавна сигурност) от 1990 до 2000, се утвърждава като основен разобличител на криминалните престъпления на ЩАЗИ по времето на комунизма. Въпросът, който си задавам е: къде са българските Йоаким Гауковци сред протестанските лидери и пастори в България? Дали ще оставим да ни хвърлят прах в очите с "покаяни извинения" или ще бъде потърсена реална отговорност?
Относно милостта, прошката и носенето на отговорност
Възможно ли е според Божието Слово да не сме осъдителни, да проявяваме милост и в същото време да търсим отговорност? Ще използвам думите на един истински дисидент за вярата, изпитал действията на ДС - пастор Христо Куличев, който казва, че той може да прости на агентите пастори, за това, което са му причинили, но за това, което са причинили на Църквата на Исус те трябва да прошка от Бог, понеже Църквата е Негова.
За паметта на истинските дисиденти за вярата
Ако днес не бъде потърсена отговорност на онези, които са сътрудничели на репресивния апарат на ДС, отговорен за доносите, следенето и съсипването на живота на мнозина пастори и вярващи по времето на комунизма, то тогава ние потъпкваме паметта и обезсмисляме жертвата на истинските дисиденти за вярата, църковни лидери и християни, които отказвайки да сътрудничат на ДС и да предават свои братя и сестри, са понесли невероятни лични загуби, за себе си и семействата си, а някои са платили за това и с живота си. Чрез не търсенето на отговорност на агентите на ДС днес ние ставаме пасивни съучастници с палачите на тези истински герои на вярата в нашата история. И още повече затвърждаваме мнението, че заслужаваме президенти като агент Гоце ( Г. Първанов), а не достойни хора като Йоаким Гаук!
Поколение предадено от бащите си
Независимо, че всяко поколение носи своята си отговорност, остава верен факта, че поколението от млади хора повярвали в Исус в ранните 90 г. остана предадено от онези, които се предполагаха да бъдат негови бащи във вярата, бидейки служители на същата тази система, която се опита да смачка сувереното движение на Бог сред младите хора през 90-те.
Нашата отговорност
Бидейки част от това поколение считам за своя отговорност да задам тези въпроси. Заради Господа и заради онези поколения варващи, които са платили с живота си за вярата, която днес имаме не трябва да оставим изкарването на пасторите - агенти на ДС да бъде сметено под килима. Това е наша отговорност.
Последно време си мисля, за даването на десятък (10 процента от доходите) като част от нашето финансово даване за църквата и Божието дело в днешни дни. Моето убеждение е десятъкът е принцип от Бибилията, който датира много преди идването на Моисеевия закон. ( Бит. 14:20, Бит. 28:20-22) В Новия завет Исус говори само на едно място за него (Мат 23:23) като потвърждва този принцип адресирайки фарисеите, които са били стриктни в даването на десятък. Интересно е, че проповедта в Евангелието на Матей 23 глава е изнесена от Исус не пред фарисеите, а пред множествата и пред неговите ученици. ( Мат 23:1). Исус поучаваше много неща своите ученици, но сякаш почитането на Бог с нашия десятък остава едно от най-неудобните послания за нас днес.
Десятъкът и закона
Някои несъгласни с тази практика твърдят, че в Новия завет няма достатъчно доказателства за нея, и че десятъка е част от закона, а Исус дойде да ни освободи от него, ние не сме под закон и т.н. Е Исус не каза нищо за хомосексуализма или секса с животни, нещо което се отричаше в Моисеевия закон ( Левит 18:21-22) така, че по същата тази логика би трябвало те да са позволени от Исус?! Гледайки принципно от Божието слово знаем, че това не е така.
Кесаревото в проценти
Говорейки в Матей 22:21 пред фарисеите сам Исус каза, "давайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога". Какво е кесаревото в България днес всички знаем.
• 20 % ДДС на всеки хляб и мляко, които нашите баби и дядовци си купуват.
• Около 40 % от цената на всеки закупен литър бензин (акциз и ДДС) отиват от твоят джоб в държавната хазна
• Около 32 % подоходен данък и осигуровки и т.н.
До момента не съм чувал много християни да имат проблем с Кесаревото, но когато стане въпрос за Божието настъпва "мини революция" сред някои от нас.
Сам апостол Павел каза да даваме щедро за Божието дело ( 2 Кор.9:6-7). Какво значи щедро според вас? 2 лв когато мине дискуса, за да може все пак да си покриеме сметките за залата в неделя, и да не търсиме помощи от чужбина?! Щедро ли даваме за правителството? А за Божието дело, как дефинираме щедро?
Има християни, които отричат десятъка като новозаветна практика. Нямало достатъчно основания в Новия завет за това? А колко е "Божието на Бога" в твоята Библия? Някой ще отговори:"Да даваш със щедро сърце за Господа."
Да даваш с щедро сърце
За мен ако давам със щедро сърце за Божието дело, десятъка е най-малкото което мога да направя. И го правя на драго сърце, а за останалите (вие сметнете колко повече) процента, които давам на Кесаря разбира се случаят не е такъв.
Има ли проблеми и злоупотреби с пари в църквата? Със сигурност да. А в правителството? Отново утвърдителен договор.
Това обаче не пречи на теб и мен като християни да намерим локална църква, с която да градим заедно, и която да подкрепяме финансово. Аз имам такава и не се притеснявам за финансите, които давам. А имам ли притеснения, за това как се използват средствата от данъците ми към Кесаря? Е това вече е друга тема...
Истина е, че твърде много заинтересовани лица (и естествени и духовни началства и власти) имат явен интерес да няма силни, самоиздържащи се локални църкви, понеже тогава те излизат от контрола на светската и религиозната система.
Когато не зависим на правителствени или деноминационни субсидии, можем да живеем и да градим Божието дело с различен вид достойнство, и да заявим смело като Авраам, че никой човек не може да си препише заслугата, че ни е обогатил. (Бит.14:15) Не знам за теб но за мен е вдъхновяващо да градя и да съм част от такава общност от вярващи.
Какво е твоето Божие, което да дадеш на Бог, оставам на теб да предцениш заставайки пред своя Господ и неговото слово.
"..И от всеки, на когото много е дадено, много и ще се изисква; и на когото много са поверили, от него повече ще се изисква" Лука 12:48Независимо колко пъти този пасаж от евангелието на Лука е четен от авоните на нашите църкви, за пръв път прочетох ново тълкувание за мен и то дадено от американския президент Барак Обама на таз годишната национална молитвена закуска в Белия Дом. Някой ще каже, чудесно е, че Обама цитира писанията. Е, не и когато става въпрос, за да оправдае данъчната си политика. Оправдавайки данъчната си политика, за засилване на данъчното бреме в Щатите, той заявява: " Но за мен като християнин това също съвпада в поучението на Исус, че комуто много е дадено от него много ще се изисква"?! Ако имаш правителство, което харчи пари, които няма и то в огромни количества, и след това ти цитира Бибилията, за да оправдае своите действия, и не само това, но и ти дава да платиш сметката понеже било християнско и на комуто много е дадено, много се изисква?! Е това е меко казано цинично за мен. Като някой, който подкрепя Америка и знае, че принципите на свободния пазар, спазването на закона и християнските ценности са спомогнали за величието на тази нация, аз немога да не се възмутя от цинизма на нейния отявлено социалистически президент. Аз бих обърнал стиха и бих казал " На когото много е дадено" ( Обама) от него много ще се изисква.( Сдаването на президетската власт). С искрената надежда, че Америка скоро ще има нов президент, не Обама.
Съпругата ми прочете, книгата на Сара Пейлин ( Going rogue) преди време и беше много впечатлена. Преди няколко дни усетих, че трябва да я прочета, но честно казано "мъжкарския манталитет" в мен все още се бореше. Не е ли по-добре сега да захвана някоя биография на именити лидери мъже?! Споделям това понеже смятам, че не съм единствен и не искам други представители на мъжкия пол да пропуснат това, което тази наистина впечатляваща жена, съвременен лидер, и без съмнение някой, който Бог издига като модел в нашето поколение има да каже. А тя има какво да каже, повярвайте ми. Управлявала икономика на щат с брутен вътрешен продукт близък до този на България, с "малката разлика, че населението на Аляска е малко на 722 000 души! Е, през 1867 г. Аляска е била купена от руснаците за около 113 мил. долара в днешни пари. ( горе долу колкото цената на 15 километровата автомагистрала Люлин!) Сара Пейлин е един от най-радикалните пропоненти на икономиката на свободния пазар, ограничаване намесата на правителството в живота на хората, защита на личните права и свободи и т.н. Разликата е, че тя не го говори само, а го е прилагала на практика заемайки позициите кмет на гр. Уасила, Аляска, а впоследствие и губернатор на 49-тия щат. Много може да се кажа, за тази невероятна жена и нейното семейство, но искам да споделя част от речта и при встъпването и в длъжност като губернатор на Аляска. " Жители на Аляска, дръжте ме отговорна и аз ще държа вас също. Аз ще очаквам много и от вас. Поемете отговорност за бъдещето на вас и вашите семейства. Не мислете, че се нуждаете от правителството да се погрижи за всичките ви нужди и да взема решенията вместо вас. По-голямото правителство не е отговорът защото вие имате способности, защото вие сте жители на Аляска, и вие живеете в земя, която Бог в невероятното си благоволение към нея е решил да благослови изключително много".
Става видно от текста, че е писан от нашенец, а не от холандския премиер. Но интересното за мен бе, че моят приятел ми зададе въпроса, защо не уволним всички политици и да установим либертарианска държава. ( държава с никакво или правителство в строго ограничен размер)?
За да отговоря на този въпрос ще изкажа следната теза: В голямата си част българския народ не желае да бъде свободен, и основна причина за това, е че не желаем да поемем пълна отговорност за собствения си живот и от тук за нас като общност.
Стокхолмският синдром в български вариант
Дали от вековете преживяни в робство (византийско, османско, съветско) или поради други причини, ние сме развили нашият български вариант на стокхолмския синдром, при който народът се “привързва” по един неестествен начин към управляващите.
Да, вярно е, че ги критикуваме на маса, но реално редки са случаите, при които масово заставаме да защитаваме правата си като граждани.
Защо?
Ами просто защото е по-лесно друг да носи отговорност за голяма част от нашия живот. Например за издръжката ни за старини ( НОИ), образованието на децата ни ( детските градини и държавните училища), здравето ни и т.н.
Както именитият икономист Фридих Хайек е казал: “ Колкото повече държавата “планира” толкова по-трудно става планирането от страна на отделния човек”.
Проблемът ни е, че на нас ни харесва държавата да планира вместо нас. Ако не ни харесваше, то тогава бихме били много по активни като граждани да отстояваме правата си.
“Нуждата” ни от политическата класа
Ние се “нуждаем” от политическа класа, която да ни решава проблемите. Дълбоко в себе си знаем, че няма да се справи добре, и най-многото което да ни осигури е мизерно живуркане, но както жертва, която застава в защита на своя насилник, поне знаем какво да очакваме. Някакси знаем колко ще ни боли, като ни удари, което ни дава едно извратено чувство на сигурност.
“Несигурният” живот на свобода
Незнам колко от вас сте си задавали въпроса: “Кога ще се роди българския Мартин Лутер Кинг?” въпросът, който аз си задавам е, “ Незнам доколко искаме като народ той да се роди?”
Да бъдеш свободен означава, ти да определяш курса на живота си, ти да си плащаш сметките и да си носиш последствията. Ти да защитаваш правата си и да воюваш за тях. Определено по-лесно е да възложим като цяло тази функция на държавата. И да се оплакваме от нея, като от един не чак толкова лош насилник, като оплакването ни всъщност ни служи за собствено оправдание, че не ни стиска да поемем отговорност за собствения си живот и да се борим за правата си.
Една проста притча от Стоян Михайловски
Доста правдоподобно е сравнението дадено от именития български творец и мислител Стоян Михайловски. В книгата си “Политически и религиозни размишления” той оприличава българския народ на една госпожица, която по-собствено желание се е съблякла и стои гола, в кабинета на политика. Всички знаем какво се случва при такива случаи.
Страшното е, че ситуацията се повтаря отново и отново, което говори за поголовно примирение.
Как го знаем. Ами гледайки фактите: не рядко протестираме, не заемаме активна позиция като граждани, примиряваме се със статуковото и т.н.
Промяната. Как идва тя?
Вярвам, че тя идва когато един човек осъзнае отговорността си и застане за правата си, своите и тези на другите. И гледайки от неговия пример, и друг, и следващ и т.н.
Звучи сякаш прекалено просто. Но фактите показват, че по света така се е случвала всяка промяна за добро.
По време на втората пресконференция след балотажа на местните и президентските избори Бойко Борисов направи кратък преглед на основните приоритети в работата на правителството за следващата година: магистралите, закона за отнемане на имуществото придобито по престъпен път, усвояване на еврофондовете. Толкоз. По отношение на икономиката коментарът бе, че сме в световна икономическа криза и с икономиките на ЕС сме като скачени съдове. Сиреч, стягайте се да издържаме още един рунд от кризата.
С две думи липса на всякакви дългосрочни цели за икономическото развитие на страната. Както всички знаем икономиката е двигателят, който изважда една страна от кризата. Тя е и препъни камъка за падането и въздигането на западните правителства. Но не и у нас. Ние ще си имаме магистрали, чудесно, но не е ясно колко камиони със стоки ще се движат по тези магистрали като се построят.
Колко често сме чували от премиера да говори за дългосрочни цели на икономическото развитие, приоритетни отрасли,начини за привличане на ПЧИ ( преки чужди ивестиции). Почти никога.
Жизненият стандарт
Повишаването на жизненият стандарт е мантрата, която чуваме отново и отново. Един от най-именитите икономисти на 20 век Лудвиг фон Мизес казва, че единственият начин за повишаване на жизнения стандарт на населението, е чрез производството на стоки и услуги с висока добавена стойност. Производството на такива продукти и услуги изисква значителни вложения в машини, производствени процеси, научнотехническа и развойна дейност и т.н. За недоразвита икономика като нашата единствения начин е чрез привличането на чужди инвестиции.
Ролята на чуждите инвестиции
При положение, че ние не притежаваме технологиите, ноу хауто, развойната дейност необходима за производството на продукти с висока добавена стойност, основния начин по който можем да ги придобием е ако някой ги внесе от вън, сиреч чрез чужди инвестиции. Чуждите инвестиции не означават чуждо нашествие. Вероятно най-големия принос на Великобритания за световното развитие е износа на технологии, капитали и производства по целия свят в следствие на индустриалната революция, която преживава през 18 и 19 век. Английските инвестиции в този период в голяма степен помагат за развитието на икономиките на Франция, Германия, САЩ и т.н.
Ролята на държавата за привличането на ПЧИ
Ниските данъчни ставки не са основния фактор за привличане на чужди инвестиции. Според стратегическия анализ изготвен от международната консултатска агенция А.Т. Kearney ( по поръчка на държавната Агенция по инвестиции, целият доклад тук) за развитието и насоките на българската икономика, основната пречка за чуждите инвеститори е бюрокрацията и липсата на качествена работна ръка. Без значение колко ниски данъци имаме и разходи за труд, чуждите инвеститори няма да дойдат ако няма квалифицирани работници, които да наемат, както и улеснени прозрачни процедури за стартиране на проекти у нас. Бюрократичните спънки
Какво може да направи държавата? Едно от най-умесните неща е просто да не пречи чрез сложни процедури, бюрократични спънки, стотици разрешителни, които още повече стимулират корупционните процеси. Ясно е, че за чуждият инвеститор 10 процента корпоративен данък, който би платил в някои случаи е несравним с рушветите, които би приготвил, за да може да му тръгне проекта у нас. Непридвидимостта на разходите в една корупционна среда определено отблъсква чуждия инвеститор.
Образователната система
Качествената работна ръка не се появява изневиделица. При евентуална либерализация на образователния пазар ( максимална равнопоставеност на частните и държавните образователни институции по отношение на финансиране), все по-голям акцент на практичните умения в образователния процес, преки връзки с бизнеса от страна на учебните заведения и т.н. всичко това би създало по-добри условия за нарастване броя на квалифицираните специалисти в различните стопански сфери.
Визия за развитие на икономиката по приоритетни отрасли
Да сте чули през последните 20 години някое правителството да сложи на масата ясно предложение за развитие на приоритетни отрасли на икономиката? Разговаряйки преди време с мой приятел работещ в министерството на икономика на Тайван, той сподели че преди 10 на години Тайван са били на първо място в света по производството на лаптоп компютри. В момента това не е техния приоритетен отрасъл. Мястото на компютрите сега е заето от производства свързани с нанотехнологиите.
Истина е, че ако правителството реши да създаде облекчения за отрасли с производство на продукти с висока добавена стойност това определено би имало добър ефект, ако обаче тези мерки са част от дългосрочна стратегия за развитие на приоритетни отрасли от икономиката ни. До момента таква обаче няма. ( в потвърждение ето един отличен материал в тази връзка) Държавата и свободния пазар
За да поставя нещата в правилната перспектива съм длъжен да спомена, че според мен горепосочените намеси на държавата не се квалифицират като пряко нейно вмешателство във функционирането на свободния пазар. По-скоро това е премахване на пречките поставени от самия държавен апарат срещу свободния пазар. Когато говорим за дългосрочна стратегия за развитие на приоритетни отрасли е нужно отместване ръката на държавата от тези икономически сфери и премахване на пречките за тяхното правилно функциониране.
Акцент върху икономическото развитие
Преди три години в Щатите успя да дойде на власт президент, който явно без да разбира от икономика направи "икономиката" мантрата на своята предизборна кампания. Разбира се аудиторията беше друга, магистралите бяха отдавна построени и лентичките разрязани много преди да се появи той.
У нас думата "икономика" явно няма такова въздействие. Време е обаче да и отдадем дължимото внимание, понеже тя е много повече от магистрали, нови детски градини, пречиствателни станции и еврофондове....
Издигането на кандидатурата на Росен Плевнелиев за президент беше явен отчаян ход от страна на ГЕРБ. Отчаян понеже това беше вероятно единствения начин, по който да " осребрят" високия рейтинг на техния министър и да закърпят за още малко време намаляващата подкрепа за настоящето правителство. От както работих в строителния бранш в продължение на няколко години определено уважавам професионалните качества на Росен Пелевнелиев. Това не е трудно за обяснение понеже делата му в професионален аспект най-красноречиво говорят за това. Но от момента на издигането на кандидатурата му за президент уважението ми към личността Росен Плевнелиев рухна. Отново се потвърди максимата, че да си добър професионалист, не означава, че характера ти е на място. Когато "българския Путин" ти скръцне със зъби и ти "козируваш", загърбвайки всички думи и изявления, които си дал, тогава не остава много уважение към подобна личност. Когато разгърнеш страниците на списание Мениджър и погледнеш профилите на елита на българския мениджмънт, виждаш не малко мениджъри като Плевнелиев, но си задваш въпроса колко от тези способни български мъже и жени имат характера необходим за държавен глава? Очевидно е, че той не е на лице при Росен Плевнелиев. За съжаление той се превърна в поредния български " Медведев". За такава личност аз не мога да гласувам.
" Експертите- журналистите, анализаторите, консултантите, банкерите, и гурутата не могат да "правят" нещата, за това те "съветват". Те могат да ти кажат какво не е наред с твоя продукт, но не могат да сътворят велик продукт. Те могат да ти кажат как да продадеш нещо, но самите те не могат да го продадат. Могат да те посъветват как да създадеш велики екипи, но единственият им служител е тяхната секретарка... Чуй какво казват експертите, но не винаги ги слушай." Гай Кавазаки ( откъс от статията му "Какво научих от Стив Джобс" ) Като чета този цитат си задавам въпросите: Колко "християнски консултанти" има по българските амвони? А колко в църквите като цяло? А колко пъти всеки от нас съзнателно или несъзнателно е бил в подобна роля. Не, че съм против консултирането. Със сигурно то има своето място. Но отказвам да давам "акъл", ако аз сам не живея това, което съветвам другите. Разликата между раздаването на съвети и начина на живот Една от любимите ми мисли от Джон Максуел е тази: " Ние поучаваме това, което знаем, а предаваме това, което сме". ( "We teach what we know and impart who we are"). Хората не гледат това, което им говорим, а това което самите ние живеем. Пренасяйки го в християнските лидерски среди, нека да добавя и следното: Хората не само не гледат това, което говорим, а това което живеем, но в много случаи те могат да живеят (да приложат на практика) само това, което ние самите живеем. Нашите думи, увещания и проповеди в повечето случаи не могат да минат отвъд тaзи невидима стена. Ако си човек с искрен страх от Бог, това може да е както отрезвяваща, така и стряскаща мисъл. Фарисеите - старовременните консултанти По времето на Исус имаше не малко консултанти по амвоните на Израел. Това бяха т.н. фарисеи - религиозни водачи, които проповядваха недостижими за простосмъртните нива на святост и благочестие, но самите те не си мръдваха пръста, за да ги живеят. ( Мат.23:2-3) За разлика от съвременните им събратя ( по-често или по-рядко много от нас в тази група) те говореха на невярващите в "юдаизма" и след полагане на значителни усилия ги обръщаха към вярата им. ( Мат 23:15) Отделен е въпросът какво ставаше с тези хора, след като си сменят вярата. Но това е предмет на друга дискусия. В случая е важно да отбележим, че те свидетелстваха за вярата си, нещо което не малък брой християни у нас не толкова често правим. Be a man. Face the truth ( прев. от анг.Бъди мъж. Погледни истината в лице) Ако не можем да продаваме нещо, нека да не учим другите как да продават. НЕКА СЕ НАУЧИМ ПЪРВО НИЕ. Ако християнския ни живот е второ, трето и т.н. качество, може би затова не се " продава"?! Бог е търпелив към нас и не ни осъжда докато се научим и променим, но това което той не търпи е формата на самозаблуда, когато ние тръгнем да учим другите как да продаваме ( или да правим нещо друго), без самите ние да го можем. Отвъд харизматичния жаргон Без значение дали наричаш себе си апостолски, пророчески, петдесятен вярващ и т.н. това се отнася за мен и теб. Колко пророчески си, ако не виждаш, че жена ти от седмици иска да говори с теб и да сподели през какво минава, но ти така и не го забелязваш? Колко апостолски си като изпадаш в паника всеки път, чудейки се какво да правиш, когато нямаш ясни инструкции от шефа, пастора и дори жена ти? Колко педесятен си ако не разчиташ, че Святия Дух е достатъчно реален да ти даде мъдрост как да излезеш от ситуация с клиент, бизнес партньор или колега?! Наместване на фокуса Ние българите сме много добре в това да "намираме маана" ( да критикуваме какво не ние наред, прев. провинциален израз наследен от баба ми). Четейки до тук, остава впечатлението, че тази статия е поредната такава. Истинската причина за нея обаче е простичката надежда, че християните в България може да оставим ролята на консултанти, и да станем градители - хора, които и дори и да не знаят няма да високоумстват, но ще търсят докато не се научат самите те и тогава, ако рече Господ, той ще отвори врата да учим другите. Там където има много консултанти има малко работещи модели Ако живееш в среда пренаситена с християнски консултанти може би е време да я смениш. Намери хора, които може и да не знаят много, но прилагат на практика това, което знаят. Онези, които се учат се от грешките си, експериментират в своето ходене с Господ, за да могат от опит да познаят неговата воля. (Римл.12:2) Християните, които прилагат на практика това, което Бог им показва, са онези на които вярвам той ще повери своите модели за живот и служение в Неговото царство. Лично на мен ми е писнало да "консултирам" другите, в неща които сам не живея. Писнало ми е и други да ме консултират. Затова си подавам официално оставката като "християнски консултант". В момента съм в процес на преквалификация като "градител". Надявам се това да пише на моята длъжностна характеристика един ден когато се изправя пред моя господ Исус Христос. Искрено се надявам това да пише и на твоята.
|
